Витоша е най-посещаваната планина в България. Намира се до гр. София и е един от символите на столицата.

Площта й е 278 кв. км. и се разделя на четири главни дяла. На север и североизток стига до Софийското поле, на запад – до Егуло-Палакирската седловина, на юг граничи със Самоковската равнина. Източна Витоша граничи с Плана планина. В този дял са някои от най-високите върхове - "Голям Резен" (2 277 м.), "Малък Резен" (2 191 м.), "Голям Купен" (1 930 м.). Върховете предлагат условия за скално катерене. Тук се намира и природният резерват “Бистришко бранище”. Югозападният дял е най-голям и граничи с Верила. В него се намира най-дългата пещера в България – “Духлата”. Тя има близо 16 км. галерии, разположени на шест етажа и с шест подземни реки. Интересен е карстовия извор "Живата вода" до с. Боснек. Легенда от XVII в. разказва, че водататече само за вярващите, а за грешниците изворът пресъхва. Северозападният дял стига до Люлин планина. Най-високия връх на Витоша е "Черни връх" (2 290 м.), който е четвърти по височина. По високите върхове зимата продължава от 5 до 7 месеца, а лятото е само два месеца - юли и август. Най-дъждовният месец е юли, докато през септември падат най-малко дъждове. Най-дебелата снежна покривка се образува през март. Най-дългата и голяма река, която извира от Витоша е Струма. Уникален природен феномен са каменните реки (морени). Те са кръгли гранитни камъни, достигащи до 2 км. дължина и 50 м. ширина.

Национален парк “Витоша” е обявен през 1934 г. и има площ 26 607 ха. През 1977 г. генералният директор на ЮНЕСКО обявява резервата за биосферен. Най-известните исторически паметници в него са: Боянската църква, Драгалевският манастир, църквата “Св. Георги”. Известни с лечебната си сила са минералните извори в Княжево, Рударци, Бояна, Симеоново. Боянският водопад се образува от Боянска река на 1 200 м. надморска височина и е висок 15 м.

Най-известните места в Северна Витоша са: Златните мостове, Княжево, Симеоново.

В състава на горите в миналото са участвали дървесни видове които се срещат и днес, както и доста топлолюбиви дървесни видове като кестени, мушмули, маслини, кипариси. В последствие след глобалното застудяване в Европа през Средновековието се оформят вертикалните растителни пояси със състав, близък до днешния. Днес площите заети от гори на Витоша са повече от половината от територията на планината. Поляните, ливадите и пасищата заемат около една четвърт от нея, а останалата част са скали, уникалните каменни реки, големите торфищни комплекси, мочурища, реки, пътища и др.

Според последното ботаникогеографско райониране на България Витоша попада във Витошки ботаникогеографски окръг. Той се включва в границите на Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област. В най-високите части на Витоша се срещат отделни алпийски растителни съобщества със сравнително бедна растителност. Над горната граница на гората се срещат единични смърчови дървета и клек. Клекът е представен в отделни групи над х. Алеко, и отделни индивиди в местностите “Меча поляна”, “Комините”, над хижа Физкултурник, в резервата “Бистришко бранище”, който е част от световната мрежа от биосферни резервати, създадени по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. В миналото видът е бил широко разпростарнен, но вследствие човешката дейност клековият пояс е напълно унищожен. На тяхно място вторично са се формирали съобщствата на сибирската хвойна. Те са широко разпространени, като често в техния състав се включват и житни треви. В субалпийския пояс на Витоша се срещат и дребни храстчета – черна боровинка, връшняк, синя боровинка, мечото грозде. Край мочурищата и потоците е разпространена и лапланската върба. Тревните представители, характерни за високите части на планината са картъла, мощната власатка, полевицата и други.

Характерни за Витоша в пояса на субалпийската растителност са торфищните формации с представители главно на сфагновите мъхове и кисели треви. По-голямата част от тях са включени в резервата “Торфено бранище” и вододайните зони на София и Перник.

Поясът на иглолистните гори на Витоша е добре развит. Характерни за високите части на планината са смърчовите гори, на места примесени с бук, бреза, бял бор, бяла мура, обикновена ела, ива, и др. Смърчът очертава горната граница на гората, която е силно понижена в резултат на унищожаването на горите в миналото с цел увеличаване на пасищата. Естествени смърчови гори са се запазили във водосбора на Владайска река, между вр. "Острица" и вр. "Черната скала", резервата “Бистришко бранище”. Съобществата на белия бор са сравнително малко. Тяхното ограничено разпространение се обяснява с интензивното използване на белия бор в миналото като източник на дървесина и смола. Интересен е факта, че в местността “Църква” се е намирало най-ниско разположеното естествено находище на бял бор на територията на България (800м н.в.). Ограничено разпространение имат и съобществата на бялата мура. Видът е ценен реликт и балкански ендемит и поради тази причина в недалечното минало са създадени култури с цел разширяването на ареала на бялата мура. Създавани са култури от европейска лиственица, която не принадлежи към коренната растителност на планината.

В среднопланинската зона най-масово се срещат чисти и смесени насаждения от бук, зимен дъб, габър, бреза и трепетлика и по-рядко от явор, ясен, липа, леска. Височинната амплитуда на буковите съобщества е доста голяма. На места бука слиза до 700 м н.в. (над Бояна, Драгалевци), а в други части се изкачва до 1 800 м н.в. (местността Казана над с. Железница). Тези събщества са и най-големи по площ на територията на Витоша. Все още са останали единични вековни букови дървета около Драгалевския манастир, където в миналото се е намирала една от най-величествените букови гори. В продължение на векове тази гора се е съхранила и се е развивала без човешка намеса. По поречията на реките са пръснати отделни групи от планинска върба, черна и бяла елша. Поради унищожаване на коренните горски екосистеми в по-ниските части на парка, са възникнали гори от бреза и храсталаци и от леска, глог, чашкодрян, къпина, шипка. Тревния етаж е доминиран от детелините, власатката, вейника, здравеца.

Нископланинската зона се характеризира с гори от дъбове, смесени с бук и поединично, и групово, смърч и бял бор. Разпространени са в диапазона от 950 – 1 400 м н.в. Естествени дъбови гори се срещат на малки групи по южните и западните склонове на планината. Съставени са предимно от зимен и летен дъб, от зимен дъб и цер, примесени с явор, леска, джанка и др. Чисти и смесени габърови, габърово-букови екосистеми със спътници полски бряст, явор, трепетлика, клен, мъждрян и др. се срещат на северните и северозападните склонове – край Бояна, Драгалевци, Бистрица и Железница. Във Витоша се наблюдава естествена сукцесия на смяната на бука с габъра. Голяма част от тези насаждения са издънкови и са с намалена продуктивност и по-слаба средообразуваща роля. В тази част на планината са на места са създадени изкуствени липови насаждения. От храстовите видове в състава на широколистните гори широко са разпространени дрян, птиче грозде, малина, къпина, червена и черна калина, чашкодрян, леска, и шипка. Тревистите представители най-често са горската ливадине, черно секирче, градско омайниче, подъбиче, горска ягода.

За територията на Витоша са описани около 1500 вида висши растения, които представляват половината от висшата българска флора. От тях 10 са български, а 14 са балкански ендемити, 52 вида включени в Червена книга на България.

По брой на ендемични редки и реликтни видове Витоша е на второ място след южната част на Струмската долина. Срещат се 148 ендемични вида (български и балкански ендемити), 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни, от които 18 вида са типични аркто-алпийски глациални реликти. За няколко вида ракообразни пещерите на Витоша са единственото място, от където те са известни за науката. Пещерните организми са много тясно специализирани и не понасят изменения на околната средата. Това ги прави силно уязвими и всички те са поставени под закрилата на закона.

Характерни насекоми са: голям сечко, буков сечко, червена горска мравка и др.

Витоша е бедна на риби. В средните и горните течения на реките основният вид е речната (балканска) пъстърва.

На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездещи. Един от най-характерните обитатели на смърчовите гори е сокерицата. В тях се срещат още жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, елхова скатия, червенушка и др. Често може да се видят голям пъстър кълвач и черен кълвач. От дневните грабливи птици, Витоша редовно се обитава от керкенез, мишелов, белоопашат мишелов, голям ястреб. В смесените гори в слабо посещаваните райони, макар и рядко се среща лещарката. Открития субалпийски пояс се обитава от ушата (балканска) чучулига, планинска бъбрица, пъстър сален дрозд, ръждивогушо ливадарче, пъстро гуша завирушка, белогуш дрозд. От нощните грабливи птици се срещат улулицата, горската ушата сова, домашна кукумявка и пернатоногата кукумявка.

От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен, сърна, диво прасе, мечка, вълк, голяма водна земеровка, малка водна земеровка, белокорема белозъбка, лешников сънливец, горски сънливец, обикновен заек, лисица, видра, дива котка и др.

На Витоша има и 11 вида прилепи някои от които са: малък подковоснос, голям подковонос, голям нощник, остроух нощник, двуцветен прилеп, кафяв дългоух прилеп, пещерен дългокрил и др. Най-много прилепи се срешат в пещерите в Боснешкия карстов район, като всички видове са защитени от закона.