Национален парк "Рила" е разположен в централните и най-високи части на Рила планина. Той е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Заема площ от 81 046 ха. Името му произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”.
Обявен е за национален на 24 февруари 1992 г.
Паркът и четири резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН и Обхващат 18,5% от територията му. Те са: "Централен Рилски', Скакавица, "Риломанастирска гора" и "Ибър'. Резерватът "Парангалица" и бившият резерват "Маричини езера", който е включен в територията на Централен Рилски резерват, са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата Човек и биосфера на ЮНЕСКО.
На територията на Национален парк "Рила" се намира Рилският манастир, признат за обект на световното природно и културно наследство UNESCO, и най-големият резерват в страната Централен Рилски резерват, с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите в България резерват Парангалица, обявен за такъв през 1933 г. Резерватите "Централен Рилски" и "Парангалица" са в списъка на биосферните резервати. На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2 000 м., като сред тях е най-високият връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2 925 м).
В резултат на ерозионната и акумулативна дейност на ледниците през кватернера, във високопланинските части на Рила са се образували над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Големият брой глациални езера и постглациални форми на релефа определят специфичния алпийски ландшафт, характерен за парка. От тук извират реките Искър, Марица и Места. Територията на парка включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела, бяла мура и клек. По-голямата част от територията на парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35 % от висшата флора на България. Тук има и около 1 400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са включени като застрашени и редки 98 вида (13 % от всички видове в Червената книга), в червения списък на IUCN - 9 растителни вида, а 6 - в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Значимостта на парка се определя и от богатството на реликтите - 105 вида и ендемитите - 36 балкански, 21 български, като три от тях се срещат само в Рила - Рилска иглика, Павлово шапиче и Рилски ревен. На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби (11,6 % от установените в България). Фауната е представена от 2 934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни животни: риби - 5 вида, земноводни и влечуги - 20, птици - 99, бозайници - 48. Тук се намират най- голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка.
