Национален парк "Пирин" е разположен в централния и северен дял на Пирин планина. Има площ от 40466,9 ха.
Tраките наричали "Пирин" "Орбелус" (Снежна планина). По-късно славяните я оприличили на техния бог Перун - оригиналното име на Пирин. Обявен е за национален парк на 08 Ноември 1962 г. като народен парк "Вихрен". Впоследствие е наречен "Пирин" и неколкократно е разширяван. На теритирията му се намират два строги резервата: "Юлен" и "Баюви дупки - Джинджирица". Те заемат 14,9% от територията му. Резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" е в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. През 1977 г. е вписан в "Листата на ООН на националните паркове и еквивалентните резервати". През 1983 г. паркът е признат за обект на световното природно и културно наследство към UNESCO. Национален парк "Пирин" отговаря на международните критерии на Бърд Лайф Интернешънъл за орнитологично важно място. Във високите части на парка има 35 големи и малки циркуси и 186 високопланински езера. Югозападната му част обхваща долината на река Струма, а североизточната - на река Места. От там извират левите притоци на р. Струма и десните притоци на р. Места. Климатът в планината се определя от голямата надморска височина, докато този в долините на двете реки - от топлото средиземноморско влияние.
Най-старите скални комплекси са метаморфните гранитогнайси, кристалните шисти и мрамори. Над 20 000 ха (60%) от площта на парка е заета от гори. Останалите 20000 ха са високопланински ливади, субалпийска паркова растителност и скални хабитати. В ниските части са разположени широколистни смесени гори от горун и букови гори, в по-високите части - смесени иглолистни гори от бял бор, бяла и черна мура, а в субалпийския пояс - значителни площи с клек и хвойна. Тук се намира най-старото дърво в България - Байкушевата мура с възраст над 1 200 години.
В парка има над 50 върха с височина повече от 2 600 м. и около 70 ледникови езера.
На територията му има около 2000 вида растения, от които 226 са ендемични и 102 имат национален или международен природозащитен статус.
Групите безгръбначни животни обитаващи парка са: едноклетъчни, прешленести червеи, същински паяци, сенокосци, акари, мекотели, многоножки и насекоми. В парк "Пирин" има 172 вида гръбначни животни: 4 вида риба, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 102 вида птици и 42 вида бозайници, сред които мечката, вълкът и балканската дива коза. 114 вида са застрашени в различна степен, 5 вида са световно застрашени, 4 вида са застрашени от изчезване в европейски мащаб. Паркът е местообитание за птици, чието опазване е от международна значимост. Над 50% от видовете са европейско природозащитно значение. Големият креслив орел е световно застрашен от изчезване, а други 27 вида са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа.
